Мартина Венкова, проектант на музейни експозиции:
Съвременните технологии, дизайн и експозиционна практика са само част от подходите за подобряване привлекателността на музеите
Най-важното нещо при оформянето на съвременните музейни експозиции е намирането на добрия баланс между очакванията на посетителите и това, което музеят трябва да разкаже. Понякога може да се получи противоречие между двете неща, защото музеите могат да са доста консервативни, а от друга страна съвременната публика иска да се забавлява, да има къде да се снима, да се наслаждава на атракции. Не бива обаче музеите да се превръщат в атракциони, а по-скоро да се намери баланс между това да са адекватни на времето, но и да запазят автентичността си. Това коментира Мартина Венкова, проектант на музейни експозиции по време на конференция „Музеи на бъдещето. Бъдещето на музеите“, която се проведе на 9 октомври в рамките на Международното туристическо изложение във Велико Търново. В дискусията участваха представители на Министерството на културата, на Сдружение „Български музеи“, директори на регионални и общински музеи от страната, изявени специалисти в областта на музейния дизайн и маркетинг.
„Съвременните технологии, дизайн и експозиционна практика са само част от подходите за подобряване на привлекателността на музеите и повишаване на интереса на посетителите. Сериозен остава дебатът за готовността и нагласата на музейните специалисти да извършат тази трансформация, както и подготвеността на общините, образователните структури и културните оператори да подходят по нов начин към музейните обекти“, казва Мартина Венкова.
По думите и сред прийомите, които използват музеите напоследък е дигитализацията.
„Това е процес, който в чужбина започна преди около 20 години, а у нас се развива през последните 10 години. Все още у нас опипваме почвата, но ако се поучим от чуждестранния опит, дигиталните технологии биха могли да се използват умело там, където липсва автентично съдържание и където могат да се намерят нови начини за ангажиране вниманието на публиката“, обяснява още Венкова.
Тя допълва, че едни от най-ефективните средства са 3 D мапинга, който успява да претвори едно пространство и да пренесе дадено съдържание върху цялата среда-върху стени, фасади. Експериментира се с различни холограмни решения, както и с видовете виртуална реалност.
Най-сериозната тенденция в чужбина през последните години е сценографирането на целите пространства, за да се постигне различна атмосфера и подходът към по-устойчиви мебели и материали.
„Социализацията на текущите археологическите разкопки е деликатен въпрос, защото те подлежат на определени правила и достъпът до тях от публиката понякога са ограничени или дори се пазят в тайна, за да бъдат опазени от посегателства и иманярски набези.
Интегрирането на археологическия процес и пресъздаването на определена интерактивна зона, в която посетителите могат да бъдат археолози, да се опитат да извадят артефакт от земята, да изпробват инструментите на изследователите. Социализирането на находките много зависи от тяхната специфика.
Тя е категорична, че броят на туристите в българските музейни обекти расте, но това много зависи от популяризирането им. Но рекламата не трябва да изпреварва съдържанието, а те да се развиват паралелно“, коментира Мартина Венкова.
По проблемите на музеите говори д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Той подчерта, че музеите се нуждаят от по-добро финансиране.
„В музеите се съхраняват безценни богатства, чиято пазарна стойност възлиза на милиарди, независимо в каква валута. Същевременно неадекватното отношение на държавата по отношение на финансирането на музеите води до негативни последици. Едно от тях са ниските заплати на музейните работници. Все повече се отваря ножицата между култура и образование, което не е добра тенденция. Това лошо финансиране води до отлив на квалифицирани кадри, които отиват в сферата на образованието. Например от Регионалния исторически музей във Велико Търново през последните 3 години шестима квалифицирани специалисти са напуснали и са станали учители“, сподели д-р Иван Църов.
По думите му всички музеолози знаят как трябва да изглежда един съвременен музей. Необходима е обаче съвременна техника и дори назначаването на IT специалисти.
