България е в първата десятка на държавите по икономически принос на културата в общия профил на държавата, заяви по време на конференцията „Културното наследство, традициите и съвременните изкуства – притегателната сила на дестинациите“ директорът на Обсерваторията за икономика на културата д-р Диана Андреева, преподавател в УНСС. На този фон твърде скромно е участието на страната ни в Мрежите на творческите градове на ЮНЕСКО. Като изключим София, която през 2014 г. бе творчески град на киното и Габрово – творчески град на занаятите през 2017, с това се изчерпва българският принос в тази система за партньорство и развитие на културните политики.
По време на форума бяха представени данните от мащабно изследване за приноса на културата и творческите индустрии в икономически аспект, което обхваща период от 14 години. Около 2% от добавената стойност, създадена в Северния централен район за планиране, се пада на културата и свързаните с нея дейности. Над 460 са икономическикте субекти в сферата на творческите индустрии в община Велико Търново през 2021 г. Те са реализирали оборот от над 104 762 лв. Повече от 1 400 са заетите лица в сектора на творческите индустрии, сочат данните от статистиката, които бяха изнесени по време на Конференцията, а още малко над 1 000 наети лица са ангажирани в творческите дейности в региона.
Добавената стойност на културата и творческите индустрии за Велико Търново по факторни показатели за 2021 г. формира около 1/5 от общия икономически принос на предприятията в региона.
Приносът на културните индустрии в икономиката на България няма адекватно изражение в пропорциите на бюджета, подчерта д-р Диана Андреева. Силната концентрация на културни организации и ресурси в Столицата, превръща целия регион около София в доминантен по отношение на културни събития и процеси. Тази диспропорция влияе негативно върху способността на други региони на страната да привличат млади квалифицирани кадри, свързани с творческите професии. Освен силния превес на средства, фокусиращи се върху концентрираните в София културни институти, значителна част от средствата, насочвани към творци и културни организации по линия на Национален фонд „Кутура“ също се фокусират в София. Това са ок. 85% от общия бюджет, разпределян през Фонда.
Подготвя се Пакт за култура, който е своеобразен апел на институции, образователни центрове и общини към новото Народно събрание, за достигане на 1% от държавния бюджет, който да бъде разпределян за култура. В Пакта се обръща внимание на силната централизация на средствата за култура, което нарушава свободата на гражданите за достъп до културно съдържание. Специалистите предлагат създаване на 28 регионални структури на НФК, които да разполагат с гарантиран бюджет за развитие на културни дейности във всяка от областите в страната.
Изследването, което беше представено в рамките на изложението „Културен туризъм“, обхваща изкуствата и наследството / визуални, сценични изкуства, културно наследство, Културните индустрии /музикална индустрия, книгоиздаване/, Филмовата индустрия / в която се включват печатни медии, радио, телевизия, нови медии, софтуер и видеоигри/, Творческите индустрии /дизайн, архитектура, рекламен пазар/ и Културния туризъм.