Материалното културно наследство е хардуера, а нематериалното е софтуера в сложната система от неционални и цивилизационни ценности. Нематериалното наследство е това, без което хардуерът няма смисъл. Нематериалното културно наследство е преживяването, а то е основното, което остава в спомените на туристите, заяви в рамките на конферентната програма на Международното изложение „Културен туризъм“ дългогодишният председател на АБТТА и бивш заместник-министър на туризма Даниела Стоева.
В предлагането на културния туризъм на България акцент са музеите, паметниците на културата, по-слабо архитектурата. Осезаемо, обаче, липсват музиката, танците, ритуалите, изкуството, виното, храната. Сами по себе си археологическите обекти не са туристически продукт, изтъкна Даниела Стоева.
Нашата мисия като туроператори е да създадем симбиоза между паметниците и тяхното духовно осмисляне, да изградим в едно преживяване, да бъдем мост меду хората, които пазят традициите и онези, които са проявили интерес да ги опознаят. Всичко това, обаче, е свързано със сериозни трудности, а отговорност за цялостното изпълнение на една туристическа програма носи туроператорът. Европейската директива за пакетни пътувания регламентира правилата много строго и ако някой от елементите на този сложен комплекс, наречен туристически продукт, не е на необходимото ниво, напълно оправдано е да отпадне от дадена програма.
Даниела Стоева очерта и основните проблеми, с които се сблъскват туроператорите в конструирането на цялостни опознавателни пътешествия у нас. На първо място това е липсата на устойчиви организации по места и последователност при поемането на ангажименти към посещения на туристи. Цикълът на планиране на програмите в туризма е минимум едногодишен и това изисква запазване на всеки елемент в неговата цялост и със същото качество, каквото е било договорено между туроператора и доставчика. Засега при организиране на посещения на демонстрации, възпроизвеждане на обичаи и традиции, фолклорни спектакли и други, свързани с включване на елементи на нематериалното културно наследство в туристически пакети, несигурността държи превес. Продуктът се развива само с общи усилия и със съмишленици, подчерта Даниела Стоева.
Друг важен аспект е тенденцията за подмяна на автентичността с комерсиализация. Тя даде пример с нестинарството, което ревностно брани своите корени и мистичен дух, което го затваря за туристически посещения все повече, докато в същото време възпроизвеждането на обичаи и фолклорни традиции, все повече се превръща в продукт и все повече се отдалечават оп преживяването.
По-добра връзка между културните политики и туристическите практики, пожела от името на туроператорите Даниела Стоева и обърна внимание, че наследството е най-силният инструмент за изграждане на автентичния образ на България. „Не можем да запазим традициите, като ги заключим в музей. Можем да ги запазим, като им дадем сцена.“